Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Бракът по сметка във властта ще завърши с домашно насилие
Последвайте ни в Google News Showcase
Четири месеца след встъпването в длъжност на правителството центробежните сили в коалицията, която го излъчи, стават все по-силни. Това вече не е само проблем на политическото инженерство, което определи разпределението на властта.
Участниците в мнозинството предприемат все повече самостоятелни действия, голяма част от които видимо противоречат на амбициите и интересите на останалите. Навлизаме в нова фаза на полуразпад на управляващото мнозинство, която ще предизвиква все повече сблъсъци и взаимно недоверие. Този „брак по сметка“ ще продължи да генерира домашно насилие просто защото нечии сметки няма да излязат.
В най-изгодна позиция се намира ИТН. Това е единствената партия сред коалицията от коалиции, които формират мнозинството, и това ѝ позволява да маневрира много по-бързо, следвайки напътствията на Станислав Трифонов. От първоначалната си поява в политическото пространство ИТН доказа, че няма никакво намерение да се съобразява с дневния ред на другите, а е готова да преследва последователно и неотстъпно своите интереси. Едно от най-силните оръжия на партията е информацията и експертизата, които ѝ позволяват да атакува другите, без да отстъпва собствения си терен.
Новата фаза във вътрешното противопоставяне бе маркирана от ИТН, поставяйки отново на дневен ред въпросите от референдума, предизвикан от „Шоуто на Слави“. И дори не толкова въпроса за партийните субсидии, колкото темата за мажоритарна избирателна система. Повдигането на темата за необходимостта от нови промени в Изборния кодекс би могло да означава, че на някого вече му „дрънчи“ на избори. Но преди всичко експертите на ИТН знаят много добре, че ако подобни промени бъдат въведени, това ще елиминира малките политически формации, с които и без това партията на Трифонов няма никакво намерение да преговаря.
ИТН се позиционира срещу истинския център на властта в правителството – вицепремиера Асен Василев. Именно те повдигнаха въпроса за свърхконцентрацията на власт във фигурата на вицепремиера, а Каримански дори ще го даде под съд. Тошко Йорданов заяви, че от ПП упражняват политически рекет срещу партията му, блокирайки решението на проблемите, пред които се изправи техният вицепремиер Гроздан Караджов.
Другият субект в „задругата за властта“ – „БСП за България“, също се опитва да маневрира, устройвайки кадрите си в управлението, но и подчертавайки собствените си „червени линии“.
Освен рязко противопоставяне по въпроса за предоставяне на военна помощ за Украйна (което пряко ги конфронтира на другия коалиционен партньор – ДБ) социалистите обявиха индиректна подкрепа за ПП, заявявайки, че няма да подкрепят кандидатурата на ИТН за гуверньор на БНБ. Но и „задругарите“ от БСП заговориха за промени в Изборния кодекс – преди всичко по отношение на връщане на хартиените бюлетини. Факт е, че именно те загубиха най-много от машинния вот, но подобно предложение, направено именно сега, без съгласуване с останалите, подчертава готовността на партията по-скоро да се бори за подкрепа на следващи избори, а не толкова да съхрани на всяка цена стабилността на управляващото мнозинство.
БСП не изглежда удовлетворена от властовите лостове, които получи. Разрастващите се проблеми в сферата на земеделието поставят във все по-деликатно положение министър Иван Иванов. Министърът на труда и социалната политика засега разчита на по-добри позиции, но само доколкото министърът на финансите би бил готов да подкрепи амбициите на Георги Гьоков. Самата Корнелия Нинова очевидно не е удовлетворена от възможностите, с които разполага, най-малкото заради разрастващото се влияние на Министерството на иновациите, водено от Даниел Лорер.
Въпреки всичко засега БСП не е готова да се оттегли, разчитайки, че достъпът ѝ до властта ще запази подкрепата на част от избирателите, а и че би могла да постигне повече независимо от острата конкуренция за позиции и механизми за влияния в „задругата“.
Проблемите пред ДБ Обединение като че ли стават все повече.
Като най-малък партньор те най-остро усещат загубата на „сцепление“ срещу „общия враг“ – ГЕРБ, както и постепенното оттегляне на първоначалната подкрепа за т. нар. съдебна реформа. От ИТН побързаха да охладят ентусиазма им, подчертавайки, че онова, което искат да постигнат, няма как да се случи без възстановяване на парламентарния диалог. Предложението на ДБ за предоставяне на военна помощ за Украйна може да конфронтира не само представителите на мнозинството, но и да задълбочи противопоставянето в цялото общество. Въпреки напредъка на вицепремиера Сандов по линия на екологичния дневен ред трите политически формации в ДБ все по-трудно съгласуват позициите си, а това прави Обединението още по-тромаво при вземането на решение и маневрирането сред останалите „задругари“.
Засега от ПП се опитват да поддържат минимално равновесие, но продължават да налагат собствените си решения.
Изглежда, че Кирил Петков се опасява повече от действията на „Възраждане“, отколкото от изострянето на тона в рамките на управляващата коалиция. Оттеглянето на кандидатурата на Андрей Гюров и отлагането на въпроса за избор на гуверньор на БНБ няма да повишат доверието между коалиционните партньори. Няма готовност за „рестарт“, за търсене на нова основа на съгласие, отвъд очевидната заплаха, която представляват за всички „задругари“ предсрочните избори. Нито едно от тези временни решения няма да помогне по отношение на гласуването на военна подкрепа за Украйна, още повече в началото на втората фаза от военната инвазия на Руската федерация.
Както част от управляващите, така и Румен Радев и опозицията изглеждат готови да блокират каквато и да било промяна в българската позиция по отношение на РСМ. Всяко съмнение за поемане на определени ангажименти (например свързани с одобряването на Плана за възстановяване и устойчивост като разменна монета) може да покаже, че всъщност ПП нямат мнозинство. А когато една формация, която не може да разчита на мнозинство, се опитва самостоятелно да налага дневен ред, това неминуемо води до блокиране на управлението.
Закриването на специализираната прокуратура и съд може за кратко да обедини отново мнозинството, но този импулс няма да бъде достатъчен за намирането на нова основа за съгласие. Много по-вероятно е всяка от формациите в „задругата за властта“ да продължи собствените си маневри за позициониране, съобразявайки се с възможния изборен календар и търсейки нови теми за разграничаване. Освен загуба на посока това може да означава само нови трусове и недоразумения в управлението на общите ни дела.
